Отново ще цитирам wikipedia: Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката . [1] [2] Съвременната философия на науката дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод . [3] [4]. По този повод ще спомена думите на Леонардо да Винчи: Научни са твърденията, които могат да се докажат математически. Нука не може да съществува без фактически или математически доказателства. Силата в науката е научният подход и най-вече итерактивно градивното доказателство. Казано на кратко: нещо би било научно доказано, ако съществуват предшестващи го сравнителни доказателства. Науката е свързана с натрупаното човешко познание и нищо в нея не би могло да се докаже без сравнителен подход. За да обясните, какво животно сте видели, например на чужда планета, ще трябва да го оприличите с нещо, което е подобно и познато на онези пред които го представяте. Трудно бихте доказали нещо, което другите не разбират.
Вероятно причината едно твърдение, че живота на земята се е самозародил и хората са плод на една целенасочена еволюция на едноклетъчен организъм в стремежа му за оцеляване и трупане на знания за околния свят пак със същата цел, или просто за да убие скуката, са прозвучавали някому като нещо естествено. Вероятно това са хора, искрено желаещи да се докажат, въпреки малкият си житейски опит, изключително с това че са "по-развити" (еволюирали) и по-прогресивни от по-възрастните си опоненти. Вероятно и на нас ни се иска, нашите деца да са по-развити физически и умствено от нас. Но псевдо наука е тази, която не може да докаже основни свои предположения, представени за постулати, върху които самата тя е изградена. Еволюционната теория въпреки дългогодишното й господство в учебниците на нашите съвременници, е и си остава само една теория.
Какво казва тя цитирано в синтезиран вариант от wiki:
Съгласно съвременната теория за еволюцията, синтезирана първоначално през 30-те и 40-те години на 20-ти век, генетичната изменчивост в популациите се дължи на случайни фактори, посредством мутация (знае се, че понякога мутациите се дължат на грешки в репликацията на ДНК ) и рекомбинацията на гените (кръстосване на хомоложните хромозоми по време на мейоза ). Еволюцията се състои преди всичко в промени на алелната честота в едно поколение спрямо друго в резултат на генетичния дрейф , миграцията на гените и естествения отбор . Видообразуването настъпва постепенно, когато популациите са репродуктивно изолирани , например при наличие на географски прегради.
Ако това е вярно то много мутации (на половина отрицателни и на половина положителни) постоянно ни влиаят и на практика тези постоянно изменчиви (мутиращи) организми се придвижват напред в своето развитие, като избират само положителните мутации.
Това на практика би изглеждало така:
Да предположим, че една маймуна придобива някакво положително качество отличаващо я от другите маймуни, например човешко лице. По второто твърдение всички маймуни биха се втурнали да се кръстосват с тази изродена маймуна за да придобият такова прекрасно по нашите разбирания лице. В същност за представите на маймуните въпросното същество (полу маймуна, полу човек) ще изглежда странно и уродливо, същото може да се каже и за оценката от човешка гледна точка. Тоест докато напълно не бъде завършена една мутация тя не би могла да се размножи, да не говорим, че хибридите не могат да имат поколение. Вероятно на много от читателите това няма да се хареса но тук бе перефразиран един пример от "Time and Creation" на A. E. Wilder-Smith професор по фармакология от университета в Илиноис. Ако продължим с предположенията то от това постоянно динамично развитие през "постоянния еволюционен процес" биха се зародили много преходни форми, които не биха "търпяли" да стоят в неравностойно положение с по-развитите от тях. Наистина такива преходни форми не са открити, като съществуващи сега, нито като съществували преди това. Всички твърдения в тази посока в края на крайщата са отхвърлени, като неверни. Всички организми, дори и едноклетъчните, са възникнали внезапно.
Вероятно съвсем скоро науката смело ще се произнесе по основните въпроси в тази област:
- Има или няма първосъздател?
- Каква е причината за нашето съществуване?
- Очаква ли се нещо от нас в замяна на това, че съществуваме?
- Как трябва да водим живота си за да се наречем хора?
- Дали продълава съществуването ни след смъртта и под каква форма?