Атеизмът

Атеизмът представлява светоглед, убеждение, което изключва съществуването на каквото и да е свръхестествено същество - божество , дух , нематериални сили или задгробен живот . Терминът атеизъм (на френски : athéisme , от athée , което означава атеист, на гръцки : Αθεος , атеос, което означава безбожен : образува се от гръцката представка α- (а-), която значи без или не + Θεός, теос, значещо бог ; думата има индоевропейски корени) в буквален превод означава „без вяра в който и да е бог“.
Атеизмът отрича съществуването не само на личен бог или богове, но и наличността на други свръхестествени реалности от всякакъв вид, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие. Различните богословски определения на атеизма допускат охарактеризирането на някои религии като атеистични поради отсъствието в тях на персонален Бог (като например будизма ). С това атеизмът се обявява не само против религиите в техния класически вид, но и против всички форми на пантеизъм , спиритуализъм , идеализъм и други подобни, включително против вярата в чудеса . Въпреки че атеизмът се появява в края на 16-ти век във Франция, негови наченки и идеи могат да се открият още в античността. Дефиницията на атеизма се променя с времето в зависимост от историческата перспектива. В древността думата атеизъм е имала съвсем различен смисъл. За гърците, живели от 400 до 200 г. пр. н. е., атеисти са били евреите, които вярвали само в един Бог. Подобно на тях и първите мюсюлмани, които вярвали само в Аллах , били наричани атеисти. ( от Уикипедия, свободната енциклопедия ).
Дарвинизмът е имал разрушително действие върху обществото пореди факта, че еволюцията е нихилистична по отношение на морала: Първо, ясният извод е, че хората са просто животни, и следователно няма добро или зло. Второ, тя учи, че всеки еволюционен напредък се постига от едни за сметка на други.

Не всичко е видимо

„Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?” ( АЛБЕРТ АЙНЩАЙН ).