Трите най-разпространени религии - според последователността им на възникване в историята на религиите, са будизъм , християнство , ислям. Трите религии коренно се различават главно по представянето на източника на човешкото страдание. За една от тях той (източника на страдание) е съществото, което предизвиква проблема или изкушението, при друга това единствено и несъмнено е дело на Дявола (Сатаната), а при третата то е плод на самият човек, като създание. С други думи в едното учение вината е в изкусителя, в другото в изпратеното изкушение, като изпитание за душата, а в третото (по-скоро първо създадено филосовско учение на Буда) източника е самата природа на човека и по-скоро животинското у него. Съвременните религии провъзгласяват за Бог една единствена личност, като наш първосъздател или духовен водач. Напоследък религиите се изледват социално и изторически в така наречената наука за религиите. Други изводи от псевдо научни изследвания в тази посока естествено са плод на времето в което са направени. По-скоро за научни изследвания могат да претендират само онези, които са свързани с конкретни сфери познати на науката, като история и социология. Основното атеистично разбиране за религиите е, че те са изчерпани и остарели, не дават правдоподобна фактическа представа за света, ограничават и управляват прекалено много живота на хората и ги карат да се чувстват роби в един чужд на тях свят. От друга страна липсата на вяра прави човека уязвим, слаб и лишен от идеал. Прави живота му еднообразен и животински, подтиква го към постояна борба за оцеляване и преследване на една едничка награда превърната в цел: плътски удоволствия подсигурени от материално богатство. Наистина религиите може и да са били опият за народите някога но не може да им се отрече, че в тях е събрана философска мъдрост от хиляди години насам, пред която и най-съвременната наука бледнее. Но библейските книги са написани от съществували реално хора и по техни думи "богоизбрани" за да предават словото божие, а не от самият Бог.
Проблем идва и от погрешното (породено от теорията за еволюционно развитие) разбиране, че културата на нашите предци е много по-ниска от нашата. Поради тази причина техните определения за околният свят ни се представят винаги, като примитивни, породени от страхове и суеверия. Всъщност няма доказателства подкрепящи самозараждането на човека, но много неща могат да се кажат в посока на това, че всички живи същества не са могли да се зародят сами, съвсем случайно в процес на проби и грешки, на земята. Имайки предвид тяхната сложност и времето на съществуване на нашата планета може математически много лесно да се докаже, че ако е имало еволюция, то тя се е случила преди съществуването на нашата вселена. Съдейки по разнообразието на живота на земята и по това, че няма преходни форми между видовете може лесно да се предположи, че са сътворени от някой гениален "създател". А по количеството на разнообразието, че "създател" е събирателно име. Вероятно скоро науката за произхода на живота смело ще се произнесе по някои основни въпроси в разрез с досегашните крайно атеистични разбирания.