Щастие е емоционално състояние , при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Това бихте прочели в популярното уеб пространство.
Това се смята за абсолютна истина, като асоциирано с тази дума възприятие в момента.
Дали това може да доведе до някакво разрешение на въроса, как трайно да бъдем щастливи?
"Дали си струва да живееш" е емоционално състояние, което в повечето случаи не зависи от благополучието.
Емоционаното състояние на човека е временно и би трябвало да се свързва с благополучие а не със щастие. Прочетете още: Благополучие ли е щастието?
Не за първи път сме изправени пред добре подредени стерилни думи, по своему верни но лишени от основно съдържание, което по-скоро не дава вярна информация, а свобода на тълкуванията. В такъв случай, от цитата по-горе, може да се възприеме, че по някога човек е щастлив ако отпие глътка вода или вдиша въздух, ако преди това е бил лишен от тях. Тоест щастието е неопределено, като физическо усещане. Дори емоционалното чувство за задоволство може да се свърже с удовлетворението след отмъщение от омраза или надмощие над враг. В днешни времена, човек вероятно доста се е втренчил в себе си и загрижен за собственото си благополучие е свързал думата щастие с благополучие и дори с задоволяване на неотложна нужда. В такъв случай може да се стигне до абсурдният извод, че и животните може да са щастливи. Всъщност те изпитват временно задоволство и не се интерисуват от това, какво ще се случи утре или в по-далечно бъдеще. Щастието би трябвало да е дума изразяваща по-възвишено човешко чувство и нейното значение е променено знайно защо. В древноатта тази дума е имала значението на нещо постигнато като заветна цел или обществено признание. Възможността да види приживе човек, че живота му не е минал напразно, а е допринесъл за доброто на другиму. Когато то е свързано с това, да помогнеш на друг и да го видиш доволен, е различно и възвишено чувство. Човекът е създаден да живее в общност и това морално го задължава да поставя общите интереси пред собствените нужди, а признанието за това го прави щастлив.
Стига ни тази награда ... Човек е създаден да бъде полезен по презумция.
Обратното на атеистично определение: В източните религии представата за щастието е свързана с освобождаването от земните страсти, което се осъществава в т.нар Нирвана .
За будистите Нирвана е и освобождаване от цикличното страдание, присъщо на обусловеното съществувание ( самсара ). Вероятно нищо ново не е измислено от времето на Буда преди повече от 2500 години. Буда описва пътя за постигане на пълното щастие във своите четири благородни истини.
За да разберем същността на щастието, като философско понятие, трябва да си отговорим и на въпросите:
- Защо на човечеството е внушено, че то трябва да се занимава само със собствените си проблеми?
- Защо хомосапиенс се държи сякаш е гост за малко на тази земя и се готви, след като я унищожи да отиде на друга непокътната планета?
- Къде остава разбирането за това защо сме създадени на земята?
- Каква е задачата ни тук и дали имаме възможност да я изпълним докрай?
- Има ли Бог и дали ние зависим от него?
- Трябва ли да се подчиняваме някому или да живеем спрямо нашите разбирания?
- Какво казва науката и религията за това?